разхитяла

Речник на българския език

1. разхитяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхитяла е производна форма на разхитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхитяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разхитяла е производна форма на разхитя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).