разхитял

Речник на българския език

1. разхитял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхитял е производна форма на разхитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхитял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхитял е производна форма на разхитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).