разхитил си

Речник на българския език

1. разхитил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхитил си е производна форма на разхитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхитил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхитил си е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).