разхитил е

Речник на българския език

1. разхитил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхитил е е производна форма на разхитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхитил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхитил е е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).