разхитило

Речник на българския език

1. разхитило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхитило е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхитило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхитило е производна форма на разхитя (мин. деят. св. прич. ср. р.).