разхитила

Речник на българския език

1. разхитила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхитила е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхитила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разхитила е производна форма на разхитя (мин. деят. св. прич. ж. р.).