разхитил

Речник на българския език

1. разхитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхитил е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхитил — мин. деят. св. прич. м. р.

разхитил е производна форма на разхитя (мин. деят. св. прич. м. р.).