разхители

Речник на българския език

1. разхители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разхители е производна форма на разхитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разхители е производна форма на разхитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).