разхвърчал съм

Речник на българския език

1. разхвърчал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал съм е производна форма на разхвърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърчал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал съм е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърчал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал съм е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).