разхвърчал си

Речник на българския език

1. разхвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал си е производна форма на разхвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал си е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал си е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).