разхвърчал е

Речник на българския език

1. разхвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал е е производна форма на разхвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал е е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал е е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).