разхвърчало си

Речник на българския език

1. разхвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчало си е производна форма на разхвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчало си е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчало си е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).