разхвърчало е

Речник на българския език

1. разхвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчало е е производна форма на разхвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчало е е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчало е е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).