разхвърчало

Речник на българския език

1. разхвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчало е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчало е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхвърчало е производна форма на разхвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разхвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхвърчало е производна форма на разхвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).