разхвърчала

Речник на българския език

1. разхвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхвърчала е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхвърчала е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разхвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разхвърчала е производна форма на разхвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разхвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разхвърчала е производна форма на разхвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).