разхвърчавал е

Речник на българския език

1. разхвърчавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчавал е е производна форма на разхвърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърчавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчавал е е производна форма на разхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърчавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчавал е е производна форма на разхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).