разхвърлял е

Речник на българския език

1. разхвърлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлял е е производна форма на разхвърлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърлял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлял е е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлял е е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).