разхалтавило

Речник на българския език

1. разхалтавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхалтавило е производна форма на разхалтавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхалтавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхалтавило е производна форма на разхалтавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).