разхалтавел

Речник на българския език

1. разхалтавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхалтавел е производна форма на разхалтавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхалтавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхалтавел е производна форма на разхалтавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).