разфокусирал

Речник на българския език

1. разфокусирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разфокусирал е производна форма на разфокусирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разфокусирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разфокусирал е производна форма на разфокусирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разфокусирал — мин. деят. св. прич. м. р.

разфокусирал е производна форма на разфокусирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разфокусирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разфокусирал е производна форма на разфокусирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).