разучила

Речник на българския език

1. разучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разучила е производна форма на разуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разучила е производна форма на разуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).