разучели

Речник на българския език

1. разучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разучели е производна форма на разуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разучели е производна форма на разуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).