разтъчете

Речник на българския език

1. разтъчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разтъчете е производна форма на разтъка (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разтъчете — повелително наклонение, мн. ч.

разтъчете е производна форма на разтъка (повелително наклонение, мн. ч.).