разтъчало

Речник на българския език

1. разтъчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъчало е производна форма на разтъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтъчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтъчало е производна форма на разтъка (мин. деят. несв. прич. ср. р.).