разтършувал си

Речник на българския език

1. разтършувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтършувал си е производна форма на разтършувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтършувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтършувал си е производна форма на разтършувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разтършувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтършувал си е производна форма на разтършувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).