разтършувал

Речник на българския език

1. разтършувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтършувал е производна форма на разтършувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтършувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтършувал е производна форма на разтършувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтършувал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтършувал е производна форма на разтършувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтършувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтършувал е производна форма на разтършувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).