разтърсил

Речник на българския език

1. разтърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърсил е производна форма на разтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

разтърсил е производна форма на разтърся (мин. деят. св. прич. м. р.).