разтърсело

Речник на българския език

1. разтърсело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтърсело е производна форма на разтърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтърсело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтърсело е производна форма на разтърся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).