разтърсел

Речник на българския език

1. разтърсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърсел е производна форма на разтърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтърсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтърсел е производна форма на разтърся (мин. деят. несв. прич. м. р.).