разтърсвал

Речник на българския език

1. разтърсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърсвал е производна форма на разтърсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтърсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтърсвал е производна форма на разтърсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтърсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтърсвал е производна форма на разтърсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтърсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтърсвал е производна форма на разтърсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).