разтъркаха

Речник на българския език

1. разтъркаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтъркаха е производна форма на разтъркам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтъркаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разтъркаха е производна форма на разтъркам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).