разтървяло

Речник на българския език

1. разтървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтървяло е производна форма на разтърва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтървяло е производна форма на разтърва (мин. деят. несв. прич. ср. р.).