разтървяла

Речник на българския език

1. разтървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтървяла е производна форма на разтърва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтървяла е производна форма на разтърва (мин. деят. несв. прич. ж. р.).