разтървете

Речник на българския език

1. разтървете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разтървете е производна форма на разтърва (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разтървете — повелително наклонение, мн. ч.

разтървете е производна форма на разтърва (повелително наклонение, мн. ч.).