разтървели

Речник на българския език

1. разтървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтървели е производна форма на разтърва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтървели е производна форма на разтърва (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).