разтървал съм

Речник на българския език

1. разтървал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтървал съм е производна форма на разтърва (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разтървал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтървал съм е производна форма на разтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).