разтървал

Речник на българския език

1. разтървал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтървал е производна форма на разтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтървал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтървал е производна форма на разтърва (мин. деят. св. прич. м. р.).