разтървавал си

Речник на българския език

1. разтървавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтървавал си е производна форма на разтървавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтървавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтървавал си е производна форма на разтървавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разтървавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтървавал си е производна форма на разтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).