разтървавало

Речник на българския език

1. разтървавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтървавало е производна форма на разтървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтървавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтървавало е производна форма на разтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтървавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтървавало е производна форма на разтървавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтървавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтървавало е производна форма на разтървавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).