разтървавал

Речник на българския език

1. разтървавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтървавал е производна форма на разтървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтървавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтървавал е производна форма на разтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтървавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтървавал е производна форма на разтървавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтървавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтървавал е производна форма на разтървавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).