разтъпчете

Речник на българския език

1. разтъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разтъпчете е производна форма на разтъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разтъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

разтъпчете е производна форма на разтъпча (повелително наклонение, мн. ч.).