разтъпчели

Речник на българския език

1. разтъпчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтъпчели е производна форма на разтъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтъпчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтъпчели е производна форма на разтъпча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).