разтъпчела

Речник на българския език

1. разтъпчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтъпчела е производна форма на разтъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтъпчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтъпчела е производна форма на разтъпча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).