разтъпкал

Речник на българския език

1. разтъпкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтъпкал е производна форма на разтъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтъпкал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтъпкал е производна форма на разтъпча (мин. деят. св. прич. м. р.).