разтъжил е

Речник на българския език

1. разтъжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтъжил е е производна форма на разтъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтъжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтъжил е е производна форма на разтъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).