разтъжавало

Речник на българския език

1. разтъжавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъжавало е производна форма на разтъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтъжавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъжавало е производна форма на разтъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтъжавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтъжавало е производна форма на разтъжавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтъжавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтъжавало е производна форма на разтъжавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).