разтушил съм

Речник на българския език

1. разтушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтушил съм е производна форма на разтуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разтушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтушил съм е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).