разтушило е

Речник на българския език

1. разтушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтушило е е производна форма на разтуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтушило е е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).