разтушило

Речник на българския език

1. разтушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтушило е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтушило е производна форма на разтуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).