разтушила е

Речник на българския език

1. разтушила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтушила е е производна форма на разтуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтушила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтушила е е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).